Показват се публикациите с етикет природа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет природа. Показване на всички публикации

неделя, 1 май 2022 г.


ТЕХНОЛОГИЧНО-ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОБЩЕСТВА НЕ УДОВЛЕТВОРЯВАТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БАЗИСНИТЕ НУЖДИ НА ДЕЦАТА

д-р Дарша Нарваес

  • Дълъг е списъкът с детските травми от нарушени семейни връзки
  • Възрастните хора прекарват голяма част от живота си, опитвайки се да поправят нарушената връзка в детството

 Ако разгледаме нашата многомилионна история като човешки вид, порядките на бозайниците и другите животни отглеждащи своите малки, лесно в наши дни ще забележим много нарушения в многовековните модели на отглеждане на потомство изпитани в хода на еволюцията. Еволюцията ни е изградила за почти постоянно включване в радостни социални контакти през всяка година от нашето израстване. Технологично-индустриалната култура обаче набляга върху труда за заплата, правенето на пари и пълно потяпяне в технологиите. Не за това сме еволюирали.

Едно от най-разрушителните, при това може би най-разпространено преживяване на децата днес е откъснатостта. Малките деца се нуждаят много повече отколкото нас от близост, от физическо присъствие и близостта на спокойни възрастни, които да се грижат за тях.

Разрушената връзка описва Джийн Лидлоф в придобилата й популярност книга от 1975г. "В търсене на изгубеното щастие" - прекъсване на континуума и изгубване на концепцията за приемствеността.

Лидлоф шокира и вдъхновява родителите в Америка противопоставяйки начина на живот и отглеждането на деца на Запад с този на коренни жители на Амазонската джунгла, чието селище тя посещава няколко пъти и остава там в продължение на месеци. Амазонците Йекуана били щастливи и цветущо здраве, радвали се на живота, докато в сравнение с тях жителите на Ню Йорк, откъдето била самата Лидлоф, били пълни с напрежение, враждебност, страх и апатия. Нейното предположение било, че всичко това се корени в основните разлики при отглеждането на деца.

В Амазонската джунгла например, нуждите на децата били посрещани безусловно и без опит да бъдат контролирани (ср. със спането в определени часове) или посрещани с пренебрежение ("бебетата трябва да се научат да се справят сами"). Амазонските деца непрекъснато били носени и държани на ръце докато проходят. Общностите следвали принципите на любящото гнездо, които съвместно подкрепят оптималното психосоциално и невробиологично развитие.

Как изглежда разрушената връзка при подрастващите деца? Ето някои от случаите, които Лидлоф наблюдава в обикновеното американско семейство:

  • Физическо отделяне което не се избира от детето
  • Бебата стоято далеч от ръцете или тялото на обгрижващия с часове наред и в специални приспособления (кошарки, колички) продължителни периоди от време
  • Отделяни са от дейността на семейството
  • Оставяни са сами когато са разстроени
  • Пляскат ги или ги наказват така, че да изпитат болка
  • Хокат ги
  • Пренебрегват ги емоционално
  • С тях не се разговаря
  • Опитите им за учене чрез действие остават неразбрани и се наказват
  • Движението им с света се контролира изкъсо
  • Липса на доверие в на детето
  • Родителят се държи хладно или отсъства емоционално
  • От децата по презумпция се очаква "лошо" поведение
  • Възпира се свободното им движение на открито

Прекарали детство в такава разрушена връзка възрастните пилеят маса време и пари и страдат неимоверно в опит да заглушат самотата си или в опит да възвърнат чувството на свързаност със себе си, другите и вселената.

четвъртък, 25 юни 2020 г.

За креативността - 1






Трябва да гледате на себе си като на истинско чудо на природата, същото каквото са дърветата, облаците, формите на течащата вода, пламъците на огъня, съзвездията и галактиките. Вие сте точно като тях... - Алън Уотс

Живеем във Вселена, която е креативна сама по себе си. Това означава, че тя постоянно се променя, развива и създава нови неща. Всяко човешко същество е уникален израз на тази креативност. То участва в космичния живот по минимум четири различни начина - като физическо, преживяващо, учещо се и социо-културно същество.

петък, 19 юни 2020 г.

За ученето и децата

А какво би станало, ако класната стая бъде навън, под небето, а не между четири стени? Ако всички седнат в кръг на земята, а учителят зададе темата и просто разсъждават и се включват спонтанно, ангажирани по един приятен и вълнуващ начин? Дали няма да запомнят по-добре и за цял живот? Ако им се даде сами да изследват и проучват, и сами да стигнат до това, което трябва дa научат... Дали няма да ги направим по-добри, по-уверени в себе си и покрай това вземем, че запалим и онази светлинка...