ТЕХНОЛОГИЧНО-ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОБЩЕСТВА НЕ УДОВЛЕТВОРЯВАТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БАЗИСНИТЕ НУЖДИ НА ДЕЦАТА

д-р Дарша Нарваес

• Дълъг е списъкът с детските травми от нарушени семейни връзки
• Възрастните хора прекарват голяма част от живота си, опитвайки се да поправят нарушената връзка в детството

 Ако разгледаме нашата многомилионна история като човешки вид, порядките на бозайниците и другите животни отглеждащи своите малки, лесно в наши дни ще забележим много нарушения в многовековните модели на отглеждане на потомство изпитани в хода на еволюцията. Еволюцията ни е изградила за почти постоянно включване в радостни социални контакти през всяка година от нашето израстване. Технологично-индустриалната култура обаче набляга върху труда за заплата, правенето на пари и пълно потяпяне в технологиите. Не за това сме еволюирали.

Едно от най-разрушителните, при това може би най-разпространено преживяване на децата днес е откъснатостта. Малките деца се нуждаят много повече отколкото нас от близост, от физическо присъствие и близостта на спокойни възрастни, които да се грижат за тях.

Разрушената връзка описва Джийн Лидлоф в придобилата й популярност книга от 1975г. "В търсене на изгубеното щастие" - прекъсване на континуума и изгубване на концепцията за приемствеността.

Лидлоф шокира и вдъхновява родителите в Америка противопоставяйки начина на живот и отглеждането на деца на Запад с този на коренни жители на Амазонската джунгла, чието селище тя посещава няколко пъти и остава там в продължение на месеци. Амазонците Йекуана били щастливи и цветущо здраве, радвали се на живота, докато в сравнение с тях жителите на Ню Йорк, откъдето била самата Лидлоф, били пълни с напрежение, враждебност, страх и апатия. Нейното предположение било, че всичко това се корени в основните разлики при отглеждането на деца.

В Амазонската джунгла например, нуждите на децата били посрещани безусловно и без опит да бъдат контролирани (ср. със спането в определени часове) или посрещани с пренебрежение ("бебетата трябва да се научат да се справят сами"). Амазонските деца непрекъснато били носени и държани на ръце докато проходят. Общностите следвали принципите на любящото гнездо, които съвместно подкрепят оптималното психосоциално и невробиологично развитие.

Как изглежда разрушената връзка при подрастващите деца? Ето някои от случаите, които Лидлоф наблюдава в обикновеното американско семейство:

• Физическо отделяне което не се избира от детето
• Бебата стоято далеч от ръцете или тялото на обгрижващия с часове наред и в специални приспособления (кошарки, колички) продължителни периоди от време
• Отделяни са от дейността на семейството
• Оставяни са сами когато са разстроени
• Пляскат ги или ги наказват така, че да изпитат болка
• Хокат ги
• Пренебрегват ги емоционално
• С тях не се разговаря
• Опитите им за учене чрез действие остават неразбрани и се наказват
• Движението им с света се контролира изкъсо
• Липса на доверие в на детето
• Родителят се държи хладно или отсъства емоционално
  
• От децата по презумпция се очаква "лошо" поведение
• Възпира се свободното им движение на открито

Прекарали детство в такава разрушена връзка възрастните пилеят маса време и пари и страдат неимоверно в опит да заглушат самотата си или в опит да възвърнат чувството на свързаност със себе си, другите и вселената.

За приемането

Каквото и да се случва около вас в този момент, приемете го такова, каквото е. Много агресия има в Западния свят, включително и в езика ни. Казваме, че ще се 'борим' с грипа, ще се 'борим' с рака. Всичко се свежда до борба. Много е важно във времето на Ковид-19 да практикуваме приемане - невъзможно е да контролираме това, което се случва. Приемането е чудесен инструмент за справяне с тревожността.

Защо затваряме учениците между четири стени? 1

Няма съмнение, че ученето на открито и ученето чрез преживяване носи много ползи на децата. Така ученето се превръща в смислен, значим и автентичен процес, който ангажира учениците с неща, които могат да се видят и пипнат наистина. Абстрактни понятия и знания, получени в класната стая добиват много повече смисъл, когато се виждат в реално случващия се свят.

Обичайните учебни дисциплини могат да заживеят извън класната стая, като се използват сетивата на учениците. Те могат да докосват, миришат, чуват и вкусват сами нещата, като това им помага да подредят знанията си, създава любопитство и вълнение, което прераства в любов към ученето като дирижиран от ученика процес.

За креативността - 1

Трябва да гледате на себе си като на истинско чудо на природата, същото каквото са дърветата, облаците, формите на течащата вода, пламъците на огъня, съзвездията и галактиките. Вие сте точно като тях... - Алън Уотс

Живеем във Вселена, която е креативна сама по себе си. Това означава, че тя постоянно се променя, развива и създава нови неща. Всяко човешко същество е уникален израз на тази креативност. То участва в космичния живот по минимум четири различни начина - като физическо, преживяващо, учещо се и социо-културно същество.

За музиката и хората

 

  Всяка музика е способна да лекува, тъй като е израз на нечии мисли, идеи, емоции, болка, радост, духовни търсения. Като човешки същества ние сме дълбоко свързани, а музиката е способна да ни обединява в общности, където се освобождаваме от страхове, поправяме недоразумения, изглаждаме различия, връщаме надеждата, лекуваме и успокояваме ума, тялото и душата си.

   В свят, пълен с разделение, гняв, предразсъдъци, страх, осъждане и болка, ако разширяваме обсега на музикалния си вкус, можем постепенно да настройваме ухото си за стилове извън познатите ни, удобни жанрове. Може би слушането на музика, носител на друг поглед към живота, по един естествен начин ще допринесе за повече толерантност и емпатия към нашите братя и сестри по целия свят.

   Музиката е универсален език, но само ако слушаме внимателно. Музиката може да бъде огромна крачка към изследване на самите нас, съзнателен акт на наблюдение, познат и като осъзнатост, медитация, себеоткриване, вдъхновение, просветление.

За ученето и децата

А какво би станало, ако класната стая бъде навън, под небето, а не между четири стени? Ако всички седнат в кръг на земята, а учителят зададе темата и просто разсъждават и се включват спонтанно, ангажирани по един приятен и вълнуващ начин? Дали няма да запомнят по-добре и за цял живот? Ако им се даде сами да изследват и проучват, и сами да стигнат до това, което трябва дa научат... Дали няма да ги направим по-добри, по-уверени в себе си и покрай това вземем, че запалим и онази светлинка...

Тhe lessons that the virus made me learn

  From now on I will try to


1.  call my friends more often

2.  live like this is my last day on this planet

3. eat less meat and buy more fruit

4.  cook my meals at home

5. grow my own food

6. go slow and be grateful to life.