Показват се публикациите с етикет общности. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет общности. Показване на всички публикации

неделя, 1 май 2022 г.


ТЕХНОЛОГИЧНО-ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОБЩЕСТВА НЕ УДОВЛЕТВОРЯВАТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БАЗИСНИТЕ НУЖДИ НА ДЕЦАТА

д-р Дарша Нарваес

  • Дълъг е списъкът с детските травми от нарушени семейни връзки
  • Възрастните хора прекарват голяма част от живота си, опитвайки се да поправят нарушената връзка в детството

 Ако разгледаме нашата многомилионна история като човешки вид, порядките на бозайниците и другите животни отглеждащи своите малки, лесно в наши дни ще забележим много нарушения в многовековните модели на отглеждане на потомство изпитани в хода на еволюцията. Еволюцията ни е изградила за почти постоянно включване в радостни социални контакти през всяка година от нашето израстване. Технологично-индустриалната култура обаче набляга върху труда за заплата, правенето на пари и пълно потяпяне в технологиите. Не за това сме еволюирали.

Едно от най-разрушителните, при това може би най-разпространено преживяване на децата днес е откъснатостта. Малките деца се нуждаят много повече отколкото нас от близост, от физическо присъствие и близостта на спокойни възрастни, които да се грижат за тях.

Разрушената връзка описва Джийн Лидлоф в придобилата й популярност книга от 1975г. "В търсене на изгубеното щастие" - прекъсване на континуума и изгубване на концепцията за приемствеността.

Лидлоф шокира и вдъхновява родителите в Америка противопоставяйки начина на живот и отглеждането на деца на Запад с този на коренни жители на Амазонската джунгла, чието селище тя посещава няколко пъти и остава там в продължение на месеци. Амазонците Йекуана били щастливи и цветущо здраве, радвали се на живота, докато в сравнение с тях жителите на Ню Йорк, откъдето била самата Лидлоф, били пълни с напрежение, враждебност, страх и апатия. Нейното предположение било, че всичко това се корени в основните разлики при отглеждането на деца.

В Амазонската джунгла например, нуждите на децата били посрещани безусловно и без опит да бъдат контролирани (ср. със спането в определени часове) или посрещани с пренебрежение ("бебетата трябва да се научат да се справят сами"). Амазонските деца непрекъснато били носени и държани на ръце докато проходят. Общностите следвали принципите на любящото гнездо, които съвместно подкрепят оптималното психосоциално и невробиологично развитие.

Как изглежда разрушената връзка при подрастващите деца? Ето някои от случаите, които Лидлоф наблюдава в обикновеното американско семейство:

  • Физическо отделяне което не се избира от детето
  • Бебата стоято далеч от ръцете или тялото на обгрижващия с часове наред и в специални приспособления (кошарки, колички) продължителни периоди от време
  • Отделяни са от дейността на семейството
  • Оставяни са сами когато са разстроени
  • Пляскат ги или ги наказват така, че да изпитат болка
  • Хокат ги
  • Пренебрегват ги емоционално
  • С тях не се разговаря
  • Опитите им за учене чрез действие остават неразбрани и се наказват
  • Движението им с света се контролира изкъсо
  • Липса на доверие в на детето
  • Родителят се държи хладно или отсъства емоционално
  • От децата по презумпция се очаква "лошо" поведение
  • Възпира се свободното им движение на открито

Прекарали детство в такава разрушена връзка възрастните пилеят маса време и пари и страдат неимоверно в опит да заглушат самотата си или в опит да възвърнат чувството на свързаност със себе си, другите и вселената.

събота, 20 юни 2020 г.

За музиката и хората

 




  Всяка музика е способна да лекува, тъй като е израз на нечии мисли, идеи, емоции, болка, радост, духовни търсения. Като човешки същества ние сме дълбоко свързани, а музиката е способна да ни обединява в общности, където се освобождаваме от страхове, поправяме недоразумения, изглаждаме различия, връщаме надеждата, лекуваме и успокояваме ума, тялото и душата си.



   В свят, пълен с разделение, гняв, предразсъдъци, страх, осъждане и болка, ако разширяваме обсега на музикалния си вкус, можем постепенно да настройваме ухото си за стилове извън познатите ни, удобни жанрове. Може би слушането на музика, носител на друг поглед към живота, по един естествен начин ще допринесе за повече толерантност и емпатия към нашите братя и сестри по целия свят.



   Музиката е универсален език, но само ако слушаме внимателно. Музиката може да бъде огромна крачка към изследване на самите нас, съзнателен акт на наблюдение, познат и като осъзнатост, медитация, себеоткриване, вдъхновение, просветление.