ТЕХНОЛОГИЧНО-ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОБЩЕСТВА НЕ УДОВЛЕТВОРЯВАТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БАЗИСНИТЕ НУЖДИ НА ДЕЦАТА
д-р Дарша Нарваес
- Дълъг е списъкът с детските травми от нарушени семейни връзки
- Възрастните хора прекарват голяма част от живота си, опитвайки се да поправят нарушената връзка в детството
Ако разгледаме нашата многомилионна история като човешки вид, порядките на бозайниците и другите животни отглеждащи своите малки, лесно в наши дни ще забележим много нарушения в многовековните модели на отглеждане на потомство изпитани в хода на еволюцията. Еволюцията ни е изградила за почти постоянно включване в радостни социални контакти през всяка година от нашето израстване. Технологично-индустриалната култура обаче набляга върху труда за заплата, правенето на пари и пълно потяпяне в технологиите. Не за това сме еволюирали.
Едно от най-разрушителните, при това може би най-разпространено преживяване на децата днес е откъснатостта. Малките деца се нуждаят много повече отколкото нас от близост, от физическо присъствие и близостта на спокойни възрастни, които да се грижат за тях.
Разрушената връзка описва Джийн Лидлоф в придобилата й популярност книга от 1975г. "В търсене на изгубеното щастие" - прекъсване на континуума и изгубване на концепцията за приемствеността.
Лидлоф шокира и вдъхновява родителите в Америка противопоставяйки начина на живот и отглеждането на деца на Запад с този на коренни жители на Амазонската джунгла, чието селище тя посещава няколко пъти и остава там в продължение на месеци. Амазонците Йекуана били щастливи и цветущо здраве, радвали се на живота, докато в сравнение с тях жителите на Ню Йорк, откъдето била самата Лидлоф, били пълни с напрежение, враждебност, страх и апатия. Нейното предположение било, че всичко това се корени в основните разлики при отглеждането на деца.
В Амазонската джунгла например, нуждите на децата били посрещани безусловно и без опит да бъдат контролирани (ср. със спането в определени часове) или посрещани с пренебрежение ("бебетата трябва да се научат да се справят сами"). Амазонските деца непрекъснато били носени и държани на ръце докато проходят. Общностите следвали принципите на любящото гнездо, които съвместно подкрепят оптималното психосоциално и невробиологично развитие.
Как изглежда разрушената връзка при подрастващите деца? Ето някои от случаите, които Лидлоф наблюдава в обикновеното американско семейство:
- Физическо отделяне което не се избира от детето
- Бебата стоято далеч от ръцете или тялото на обгрижващия с часове наред и в специални приспособления (кошарки, колички) продължителни периоди от време
- Отделяни са от дейността на семейството
- Оставяни са сами когато са разстроени
- Пляскат ги или ги наказват така, че да изпитат болка
- Хокат ги
- Пренебрегват ги емоционално
- С тях не се разговаря
- Опитите им за учене чрез действие остават неразбрани и се наказват
- Движението им с света се контролира изкъсо
- Липса на доверие в на детето
- Родителят се държи хладно или отсъства емоционално
- От децата по презумпция се очаква "лошо" поведение
- Възпира се свободното им движение на открито
Прекарали детство в такава разрушена връзка възрастните пилеят маса време и пари и страдат неимоверно в опит да заглушат самотата си или в опит да възвърнат чувството на свързаност със себе си, другите и вселената.
